DaviaM

След месец кебапчета и чалга

Край на театъра

Дойде заветният ден. Днес българинът пуска гласа си, за да избере своите градски “старейшини”. Ако изобщо си направи труда да отиде до секцията в празното от седмици квартално училище. С пускането на бюлетината театърът свършва. В 19:00 ч се спускат завесите. Следващата премиера е след 4 години.

Сеир

На какво ли не се наслушахме и какво ли не прочетохме през последния месец? Хиляди кадри, тонове хартия и радиовълни във всички честоти полетяха към нас. Бяха изпълнени с щедри обещания, признания в любов към родния град, усмивки и ентусиазъм за власт. “Ако стана кмет ще…” се превърна в най-употребяваното изречение с най-причудливи продължения. Толкова чувство за гражданско съзнание и отдаденост в служба на народа рядко се вижда. Само преди избори.
Нагледахме се на клевети и караници. Лъснаха компромати. Вихреха се словесни дуели. Някои кандидати ни караха да се смеем. Понякога през сълзи.

Инкубатор

Тази година инкубатор на свежи кандидати не са само партиите. От Big Brother се пръкнаха двама. Кеф ти поморийски гларус-плейбой, кеф ти 120-килограмов болярин с претенции за сексуален терминатор. Светата църква дава принос. Дарява на миряните поп-убиец, затрил братовчедка си на връх рождения си ден. След запой, естествено. Духовникът бил известен сред съгражданите си като Батман. Ако види човек пък колко спортисти са се отправили към кметския стол, ще рече, че в НСА най-тачената специалност е политологията.

Публиката

След като се нагледа на целия този трагикомичен театър, днес твоята роля свършва, избирателю. От утре не си необходим. Никой политик няма да прегръща детето ти, докато предизборно пребоядисва люлки и пързалки. Няма да има безплатни фолк концерти с любимите ти чалга примадони. Кебапчета на аванта няма да има, даже не можеш да изкараш 15-20 кинта, като продадеш гласа си.
Но пък и няма да ти пълнят джобовете с предизборни брошури, няма да гледаш клипове от градове и паланки с нахилени мутри, които обещават, че ще ги направят “европейски”. И няма и да те заплашват с уволнение, ако не идеш на митинг, защото баш шефът ти има политически амбиции.
Ще бъдеш забравен поне до следващите избори. През тези години ще си само публика, която и да аплодира, и да освирква, пиесата се играе. После пак ще те използват.

Как да направим бала си незабравим?

Полицейски и ученически вълнения

Двама полицейски шефове си заминават, след като разрешиха на подопечните си да “ескортират” и “арестуват” абитуриент на бала му.

Някои се качват на каруца, други си наемат автобус от градския транспорт, трети танк, БТР, трактор и какво ли още не хрумва в недораслата абитуриентска главица, жадна за внимание. Но да се появиш с патрулка, ескортиран от полицаи, които те арестуват, ей на това му се вика оригинално и екстравагантно абитуриентско решение. Трябва да му се признае на момчето! Със сигурност доста връстници му завидяха, а нежната половина от абитуриентската аудитория, както се вижда и чува на клипчето, е силно впечатлена. И в интернет, и по телевизията, и във вестниците се появи и вниманието на цяло министерство прикова! Евала!
Да завършиш гимназия вярно си е събитие (въпреки че в последните години не е кой знае какво геройство), вечерта на бала наистина си е незабравимо преживяване, в което всеки иска да бъде различен. Напоследък обаче и това някак се опорочи от надпревара за най-скъпа рокля, най-лъскава кола, маркови бижута, по-хубав тен от солариума… Превърна се и в пародия, в която главни герои са тинейджъри, възпитани и научени, че всичко им е позволено. Възпитани от родители, научени от родното училище, където вече мисля паднаха и “дрехи и задръжки”. Но какъв да е балът? Каквото е образованието!
Притеснителен е и фактът, че момчето е избрало да се покаже като бандит. Явно е голямо геройство да си с белезници, а арестуването ти да е атракция. Това ли е представата на 18-годишните да си различен?

Държавата

Е, явно и българските полицаи са на техния акъл. Поне така излиза след примера, който дадоха четиримата служители на реда от Варна. Чудя се друга работа нямат ли си? То наистина в такава мирна държава живеем (на 54 място сме сред 121 страни по последни изследвания), че полицаите по цял ден със зор си търсят да се занимават с нещо. А ако заговорим за престижа и работата на МВР, е и с пари и без пари да са се съгласили да направят кефа на абитуриентчето, доста ниско го поставиха и нагледно показаха с какво се занимава българската полиция, въпреки пословичната престъпност в страната.
Сега ги чака уволнения, поне някои от тях, другите с тежко порицание. От горните етажи на МВР много бързо се размърдаха. Светкавично направо. Ако толкова бързо се уволняваха всички, които уронват престижа на държавата, особено през последните седмици, когато избухва скандал след скандал и то на най-висше равнище, престижът на държавата и доверието в нея щяха да са и те на по-високо ниво.

Гимназисти на протест срещу корупцията

Урок от ученици

Ученици от столичната Гимназия по подемна, строителна и транспортна техника протестираха срещу корупцията в училището им. (виж стр. 9).
Време беше! Най-накрая самите ученици да се вдигнат срещу корупцията в образованието, а не мълчаливо да стават нейни съучастници, оправдавайки се, че нямат избор или доволно приемайки я, за да изкласят по-лесно.
Това направиха няколко школници от столичната Гимназия по подемна, строителна и транспортна техника, които обвиниха преподавателите си, че им искат пари, за да си вземат шофьорски книжки, задължителни за тяхното образование.
Всеки от нас навярно е попадал в ситуация, в която е искал да се изправи срещу нещо нередно, но не му е стискало. Така, ядосвайки се, накрая е махвал с ръка и примиренчески си е казвал “Еми, така е. Карай да минава!”.
Но те не са го направили. Напротив, излязоха в ефир и ясно заявиха, че учителите им са корумпирани, макар и седемте проверки в школото да не са доказали корупция. Но тя кога ли се и доказва? Рядко, но се случва.
Преди време абитуриент от Техникума по механотехника в Русе беше устроил капан с белязани пари на учителката си по български език и литература, която му искала трицифрена сумичка, за да не го остави на поправителен. Предприемчивата литераторка с търговски нюх беше арестувана.
Май излиза, че гимназистите са по-смели и активни и по-трудно се дават на корупция в сравнение с братството, учещо висше .

Да се поучим

От такива примери трябва да се поучат и студентите от всички университети, изложени на много по-голяма опасност да им бръкнат в джоба за някое изпитче или някой преподавател да ги “посъветва” да си купят неговия учебник, продавайки го самият той, от който “единствено” могат да се подготвят - много разпространена практика, с която всички студенти се съгласяват, защото “не им се занимава”. Точно защото “не им се занимава”, явната и скритата корупция са се настанили удобно на банката в университета със статут “вечни студенти”.

Без оправдание

Бедни, бедни (буквално) учителю, после се чудиш защо не те уважават, както в миналото. Заради такива факти, изнесени със специалното съдействие на твои колеги псевдопреподаватели, учителската професия е силно подценявана, на българското образование се лепва определението зле, абитуриентите бягат в чужбина, а бакалаврите и магистрите излизат неподготвени.

И тук, мисля, ниската заплата не е оправдание. За такива резултати оправдание няма.

В търсене на щастието

Истерията 07.07.07

Стотици двойки се врекоха във вярност на вчерашния ден, заради специалната комбинация от 3 x 7 в датата ( 07.07.2007), надявайки се числото седем да им донесе щастие и късмет. (виж стр. 6-7).
Едва ли скоро ще станем свидетели как в ритуалните зали, а и на всякакви нестандартни места - пещери, средновековни кули, ботанически градини и кораби, масово двойки разменят халки. Попове, кметове дори морски капитани бяха впрегнати да извършват бракосъчетанията, специално насрочени на магичната дата 07.07.07. Манията обхвана дори и бременните, които бяха насрочили раждането на детето си за този ден.

Числото

Суеверието в числото 7 победи даже модерното разбиране за съжителство без брак и отживелицата за сватбата. И всичко това само поради една единствена причина - надеждата и стремежът към щастието.
От дълбоки времена по целия свят без значение от религията, цвета на кожата или етноса, то се въплъщава именно в необикновеното число 7, което откриваме навсякъде. В християнството 7 дни е сътворението на света, 7 са смъртните гряха. Шабат е 7-ият ден за евреите. При мюсюлманите мястото на висшето просвещение е 7-то небе. 7 са дните в седмицата, 7 са цветовете на дъгата, 7 са тоновете в музикалната стълбица. Снежанка живее при 7 джуджета, козата има 7 козленца. В света има точно 7 чудеса.
Учените непрекъснато ни заливат с практични, логични и доказани обяснения на случващото се около нас, но човекът продължава да вярва, че свръхестествените сили определят съдбата му. Колкото и хиляди години да минат той ще продължава да чука на дърво (ако ядрена война, глобалното затопляне или удар от астероид не са го заличили дотогава), няма да пресича пътя на черна котка, ще мята сол през рамо, ще носи талисмани и ще прави всички останали налудничави неща за късмет. Защото все пак сме суеверни. По-лесно е да живеем с мисълта, че не всичко зависи от нас и има някаква подредба и символи, които ще ни осигурят щастливите дни.
Не се знае 7-цата колко късмет ще донесе на младоженците и бебетата, но безспорно за цветари, ресторантьори, собственици на сватбени бутици тя определено беше като кокошката със златните яйца от приказката за “Джак и бобеното стебло”. Е, те със сигурност се радват на суеверието у хората, което често прогонва всякакъв разум в него.

Щастието

В този ред на мисли ще ви разкажа една история: Веднъж учениците на Айнщайн, виждайки го да забива над вратата на лабораторията си подкова, го попитали:
- Професоре, нали ни казвахте, че не вярвате на суеверия?!
- Да, но казват, че тя носи щастие даже на онези, които не вярват в нея, отговорил им той.
Явно надеждата за щастие е по-голяма и от науката, религията и суеверието. И докато те си спорят кой крив, кой прав, дано всички, минали под венчило вчера, да намерят своето щастие.

През 1884 год. Алеко Константинов е бил подложен на същия разпит.:)